Целия текст можете да прочетете в Блога за книги на Алекс.

Докато пиша тази публикация, половината от екрана ми е зает от Firefox, а другата – от видеоплейър, който “прожектира” един от любимите ми филми “Имате поща”. Филмът е вълшебен – книги, онлайн комуникация, красива любов. Сюжет-мечта. 

Гледал съм оригиналната лента, по която е правен филмът – “The Shop Around the Corner” от 1940. Там не се говори за книги, а за подаръци. И пак не е съвсем същото. Не съм сигурен защо, но едва ли е само заради холивудското захаросване и онлайн-романтиката.

Сега изгледайте внимателно това видео.

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

Ще си говорим за онзи елемент от декора, който прави “Имате поща” наистина уникален. Можеш да го гледаш с любимия си човек, можеш да го гледаш с приятели, които умират за аромата на книжно тяло, можеш да го гладаш и home alone. А това е факт, защото филмът се развива в голяма част от времето в… книжарницата.

Вероятно времето в книжарницата (разбирайте събирателно за малката семейна книжарничка на Кейтлийн и мегакнижарницата на Джо) не е толкова голямо като продължителност, но е гигантско като ефект. Ето защо:

В сцената веднага след клипчето, което виждате горе, Джо разговаря с помощника си Кевин:

Кевин: Това е Уестсаид. За тях ние сме по-лоши от търговци на дрога. Ще ни намразят.
Ще направят митинг срещу…
Джо: …срещу голямата лоша верига книжарници.
Кевин: Тя унищожава….
Джо: Ценностите им. Но ние ще ги съблазним с голямата си търговска площ, с намаленията си, с удобните фотьойли и с…
Кевин: …с капучиното.
Джо: В началото ще ни мразят, но накрая…
Кевин: Накрая ще ни обикнат.
Джо: Знаеш ли защо?
Кевин: Защо?
Джо: Защото продаваме евтини книги и законни стимуланти. А сега ще сложим голяма реклама: “Елате в книжарница “Фокс” – краят на цивилизацията такава, каквато я позавате.”

Срещу тази част от сценария пък стои следният диалог:

Джо е с двете деца (падат му се леля и брат) в книжарницата на Кейт, докато има четене за деца. Докато плаща книгите, Джо говори с Кейт.

Кейт: Намаленията не са най-важното. Продавам книги отдавна. Започнах да помагам на майка ми, още когато бях на 6 години. Тя не просто продаваше книги. Тя помагаше на хората да станат това което са. Книгата, прочетена в детството, остава за цял живот в теб. Поувлякох се.
Джо: Така е. Накарахте ме да се чуствам… Вълшебно. И майка ви е била вълшебна.

Това е отношението, което се надявам да не изчезне никога. Виждал съм го на много места, за щастие. За съжаление, виждал съм и много места, където подобно отношение липсва. Както каза наскоро Сет Годин, издателите и продавачите в книжарниците трябва да бъдат нещо повече от “в бизнеса с книги” – трябва да обичат това, което правят.

Written by :

Аз чета

 

Коментара (2)

Следете за нови коментари с RSS

cveta said:

	Сакрално място,наречено книжарница Още ли има хора,които богоговеят пред книгата?Поздравления към четящите!Всъщност много се радвам за тях.
	report abuse vote down vote up

януари 06, 2010
Votes: +0

Стоян said:

	:) Млад идеалист - няма лошо, поне до една възраст. Иначе и на мен отдавна ми се ще да отворя книжарница с подходяща атмосфера, макар да съм сигурен, че ще е на абсолютна загуба.
	report abuse vote down vote up

януари 04, 2010 | url
Votes: +0

Име

Email адрес

Уеб сайт

Заглавие

Коментар

smaller | bigger

Subscribe via email (Registered users only)

I have read and agree to the Terms of Usage.

Добави коментар Preview

• Кой е пациент 67? (2010-01-02)
• За портокалите и хората (2009-10-25)
• Шрайк оживява на лента (2009-09-10)
• Според Гарп всички ние сме безнадеждни случаи (2009-09-06)
• Странстване в света на киното (2009-09-04)