Има няколко истини за поредицата „Здрач”, които дори ние, нейните фенове, не можем да не признаем. Стилът не е блестящ, нито прекалено остроумен, нито много оригинален, нито изключителен. Авторката често прави повторения и се върти около шаблонните диалози.

Идеята също не е революционна. Вампир главен герой не е оригинален сюжет от 1897-а, когато Стокър публикува култовото си произведение. От тогава историята на книгата е видяла не един или два вампира, влюбени в крехки човешки същества (жени имам предвид).

Освен това 2500 страници за една любовна история. Няма лъжа - Стефани Майър малко се е оляла. Разбирам, че по-дебелите книги струват по-скъпо, съответно носят повече печалба, но все пак на моменти, особено в последната книга от поредицата, си личи, че действието е направо изсмукано от пръстите. Мога да продължа с критиките и да убеждавам сама себе си, колко НЕуникална, НЕоригинална и НЕособена книга е „Здрач”, но надали ще има полза...

Всички тези доводи не могат да ме накарат да спра да чета книгата отново и отново, да се ровя в Интернет да търся Фен фикшъни (творчество, създадено от фенове, които използват герои и истории, написани от популярен автор), само и само да задоволя глада си за още една доза Едуард и Бела, нито да пиша в няколко форума за поредицата и да имам собствена рубрика в блог, посветен на манията. Успокоението ми е, че дори и това да е болестно състояние, поне не съм сама в лудостта си. Защото епидемията „здрачомания” е силно заразна и се разпространява с невероятна скорост.

Човек, който е завършил филология, би трябвало не само да не харесва такива книги, ами дори да ги заклеймява, докато си чете класиците. Но явно при мен нещо не е наред. Това, което най-много харесвам в поредицата не е нито любовната история, нито фентъзи елемента, а, че буквално ме омагьоса. И това не е защото се казвам като главната героиня. Може би не бива да си признавам, но „Здрач” промени живота ми. Все още не си давам сметка точно по какъв начин, но знам, че нещата не са същите.

Тази книга ме накара да се почувствам отново на седемнайсет, да чета до посред нощ, да мисля по цял ден какво ще се случи, да се запиша във форуми, за да търся съмишленици, да побърквам околните с историите за вампири. Сякаш проблемите ми изчезнаха и се пренесох в друго измерение. Продължавах да върша всичките си задължения, но като в мъгла, започнах да избягвам приятелите ми, които не бяха здрачомани и всъщност нищо друго не ме интересуваше.

След тези описания може би е по-добре да ви кажа – не се захващайте с тази книга, особено ако сте твърде заети да градите кариера, да създавате семейство или да се доказвате на някакво поприще. Защото ви гарантирам, че поемете ли по пътечката в здрача, дълго няма да излезете от там. Но пък ако имате нужда от нещо омагьосващо в еднообразното всекидневие, ако ви липсва солта в дневната доза емоции или просто искате да забравите поне за малко всичко, което ви тежи на плещите – тогава няма какво друго да ви кажа, освен „Добре дошли в зоната на здрача”.

Written by :

Бела Чолакова

 

Коментара (6)

Следете за нови коментари с RSS

Nikka said:

	... Браво Бела, много добре си го написала! Брой ме към заздрачените
	report abuse vote down vote up

септември 24, 2009
Votes: +0

Бела Чолакова said:

	Здравейте здрачомани Благодаря ви момичета! Абсолютно прави сте - "много минуси на едно място водят до един гигантски плюс", "заздрачаването не се влияе от години, социално положение или ангажименти" и наистина "всички сме за оплакване от другите, но сме много доволни самите ние, като си споделяме помежду си". В зоната на здрача може и да е тъмно, но поне не е самотно!
	report abuse vote down vote up

септември 24, 2009 | url
Votes: +0

Валка said:

	Twilight Браво, Бела! Оригинално начало и много интересен стил, но най-важното може би е , че казваш цялата истина за задрачаването като процес Не знаех, че сме колежки - аз класиката не съм я препрочитала по толкова пъти като Здрач сагата
	report abuse vote down vote up

септември 23, 2009
Votes: +0

tanzen said:

	... Не мога да не се включа, коментарът е на място - кратък, ясен и съдържателен. И описва един феномен - много мунуси на едно място водят до един гигантски плюс
	report abuse vote down vote up

септември 23, 2009
Votes: +0

Womanitka said:

	... Страхотна оценка Особено предупреждението. Гарантирам, че е съвсем реална опасността ! Заздрачаването е поголовно и не се влияе от години, социално положение или ангажименти ... Внимавайте !!!
	report abuse vote down vote up

септември 23, 2009 | url
Votes: +0

staro-novo said:

	mmdaa Браво, Бела, много добре си го рецензирала- повече критични, отколкото похвални неща в сагата, но има нЯщо в нея, не може да й се отрече на Стефени.... А за заздрачените...всички сме за оплакване от другите, но сме много доволни самите ние, като си споделяме помежду си... фенството е невероятно
	report abuse vote down vote up

септември 23, 2009 | url
Votes: +0

Име

Email адрес

Уеб сайт

Заглавие

Коментар

smaller | bigger

Subscribe via email (Registered users only)

I have read and agree to the Terms of Usage.

Добави коментар Preview

• Пощоряване със закъснение (2009-09-22)
• Птици, котараци, хора (2009-09-21)
• 1001 нощ (2009-09-19)
• Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни (2009-09-19)
• Сред вълните на историята (2009-09-19)