|
 Макар оригиналното английско заглавие на книгата да е The Religion (религията), българският вариант с „Орденът” може би е по-хващащ окото и също толкова точен по отношение на съдържанието. Мен поне би ме привлякла повече идеята за рицари, отколкото за някакви религиозни тематики. Образът на рицаря е облечен в повече героичност, романтика...
Но не и в тази книга – в нея няма много романтика, макар да описва една опустошителна и неконтролируема любов и една нежна и тиха любов. По отношение на рицарите обаче картината е натуралистична, дори брутална и извайва един образ, който рядко показват във филмите за битки и рицари, защото няма да понесе на всички. Героичност обаче има, при това в огромни количества – от онази героичност, на която човек е способен, когато е поставен в екстремни условия и когато те съставляват по-голямата част от съзнателния му живот, който се случва в една изключителна и драматична епоха. Както започва реалното описание на книгата, годината е 1565. По това време картата на Европа е с променящи се граници, но макар отношенията между държавите да са обтегнати, те са обединени срещу общия си враг – Османската империя.
Сюлейман Великолепни се е заел със задачата да покорява Западния свят, но по пътя му към тази цел стои Малта – на пръв поглед малка и невзрачна, но, както се оказва, непокорима.
Тежката няколкомесечна битка се води между безбройната армия на султана и многократно по-малобройните защитници на острова – рицари хоспиталиери – рицари от Ордена на Свети Йоан, подпомогнати от местното население. И двете страни влизат в бой с името на своя бог на уста – богът, който им дава сили, който е техният стимул, техният мотив да проявят достойно за възхищение себеотрицание в името на по-висша цел.
Съчетаваща абсолютна бруталност по отношение на стойността на човешкия живот и възхвала на силата на духа, вярата и тялото, книгата е разказана през очите на бившият еничар, напуснал турските орди, Матиас Танхаузер, изплетен от грехове и бурно минало, който помага на една благородна дама да открие своя отдавна загубен син и който в различни моменти от книгата застава и от двете страни на стените на малтийските крепости, чиято защита остава като едно от най-великите военни постижения в историята.
Рицари, Инквизиция, фанатична битка, красива испанка и още по-красива французойка, лицемерност, насилие, бруталност и безумна смелост – описани живо и впечатляващо, запомнящи се образи, които превръщат „Орденът” в четиво на един дъх за всеки, независимо дали смята, че не е почитател на романи на историческа или военна тематика, защото тази книга е много повече от това...
 |
Следете за нови коментари с RSS
