|
 Както вече писахме, Георги Лозев е легионерът, който се преквалифицира в писател. Малко преди да си дойде в България за представянето на новия си роман, Георги даде специално интервю за „Аз чета”.
На какво ще ни научи книгата Ви "Аз, легионерът"?
- На това да възприемаме всички хора от нашата планета като близки, без значение от цвета на кожата им или религията, която изповядват. Щом Чуждестранният легион е събрал хора от сто и четиридесет страни в едно семейство и ги е научил да живеят като братя, защо с останалия свят да е по-различно?
Какъв е романът ви – военен, документален или приключенски?
- Определено приключенски. Вярно е, че се базирам на реални истории, но не винаги имената на действащите лица съвпадат, а и навсякъде съм добавил по нещо от себе си.
В книгата освен личните си приключения, имате и специални части, посветени на историята на Чуждестранния легион. Как събрахте сведенията си? Преподавали ли са ви тези неща в легиона?
- В Легиона имахме различни лекции по въпроса за традициите и дисциплината и тъй като историята е свързана с традициите, които се спазват и до днес, трябваше да се запознаем с по-важните моменти от нея. Легионът е нашата родина и ние трябва да знаем нещо за нейната история. По-късно, по време на службата ми в материнския полк в Обан, където се намира музеят на Чуждестранния легион, задълбочих интереса си към историята на Легиона. Авторите, които цитирам, са Андре Пол Комор и Пиер Дюфур.
Книгата може да предизвика недоволството на някого, разкривате ли някакви военни тайни?
- Приключих със службата си в Чуждестранния легион преди десет години, така че военните действия, за които разказвам, са вече история. Колкото и странно да звучи, аз съм легионер от миналото хилядолетие и книгата ми е просто един роман, а не публикация, търсеща да разобличи някого. Не мисля, че може да предизвика недоволство, а тайните, които разкривам, са по-скоро за човешката душа, отколкото за специалните служби.  Може ли "Аз, легионерът" да е наръчник за всички, които искат да кандидатстват за Легиона?
- Книгата не е наръчник, но опитът, който споделям в нея, би могъл да помогне на хората, които решат да опитат късмета си във Френския чуждестранен легион. Това решение е много лично и за това не съветвам никого да стане легионер. Всеки трябва да следва своя път в живота. Просто моя път мина оттам и реших да ви разкажа за това.
А какво ще открие в романа обикновеният читател?
- Обикновеният читател ще си даде сметка, че под суровата външност на легионерите се крият хора с широки сърца. Ще разбере, че легионерът не е просто престъпник, избягал от закона, или обикновен наемник, а е висококвалифициран професионален войник. Ще изживее едно невероятно приключение, придружавайки кандидат легионерите по време на селекцията, след което ще премине през редиците на Френския чуждестранен легион още от създаването му през 1831 година до моето уволнение през декември 1999 година.
До каква степен една книга може да предаде усещането на човек, бил в Чуждестранния легион?
- Книгата предава моето лично усещане от преживяното и за това мисля, че на този въпрос най-добре могат да отговорят читателите ми. И по скоро тези от тях, които някога са били в легиона, или тези, които ще отидат, след като я прочетат. Постарал съм се да предам своя личен опит, но аз определено имах доста късмет. Не забравяйте, че има и доста инциденти, както по време на мисии, така и по време на учения, все пак това е Чуждестранният легион. 
С какво легионерът е различен от онези войници, които в момента са на мисия в Ирак или Афганистан?
- С желязната си дисциплина и с факта, че служи рамо до рамо с хора, събрани от най-различни точки на планетата. Легионът е неговото семейство и родината, която е избрал.
Как се чувства човек, бил се за друга държава, след като се върне в родината си?
- Честно казано, никога не почувствах, че се бия за друга държава. В днешно време повечето мисии са към НАТО или ООН, професионални войници от Българската армия също са участвали в подобни мисии, като Камбоджа през 1990-1991 или Ирак 2007-а.
Какво не казвате в книгата си?
- Нищо не съм скрил умишлено, просто всичко съм го пречупил през моя мироглед. Аз съм човек, който забравя лошото и се старае да помни все хубавите работи, но за книгата специално реших да си припомня всичко. Може би съм представил трудностите по по-лековат начин и съм се спрял на истинското приключение и изживяването, тъй като не съжалявам, че животът ми премина през Легиона. Забравих за някоя и друга история, а други не написах, за да не ставам досаден с подробности.
Вярвате ли, че за да стане човек писател, трябва да е чел много преди това? 
- Писателят трябва да има обща култура и затова трябва да е чел, но нека вземем за пример Джек Лондон, който не е бил от най-образованите за своето време, той просто ни разказва за приключенията си и за личното си усещане, споделя един невероятен опит и ни кара да пътуваме с него. Въпросът с четенето не е в количеството, а в качеството на това, което четем. Има различен тип писатели и всеки има своя стил, но смятам че най-важното, за да стане един човек писател, е моментът, в който реши, че има да каже нещо на света, нещо което е преживял или нещо, което е почувствал, дори то да е плод само на фантазията му.
Вие самият обичате ли да четете и какво?
- Да, определено обичам да чета. В различни моменти от живота си съм чел различен тип литература. Започнах в детството си с Карл Май и книги за Дивия Запад, юношеството продължи със златотърсачите на Джек Лондон и корсарите на Емилио Салгари, преминах през криминалетата на Агата Кристи, последва ужасът на Стивън Кинг, а в момента чета по абстрактните истории на Карлос Кастанеда и романите на Паулу Коелю.
Книгите, които са ви променили, са...
- „Черният корсар” на Емилио Салгари, „Алхимикът” на Паулу Коелю и „Приказки за силата” на Карлос Кастанеда.
Какво четете в момента?
- Чета една древна книжка – „Възхвала на глупостта” от Еразъм Ротердамски.
 |
Следете за нови коментари с RSS
За съжаление никак даж...