|
 Разговорът със Стефан Иванов се състоя точно 20 години след падането на комунистическия режим у нас и 2 дни преди излизането на новата му стихосбирка "Списъци". Стефан е един от талантите на българската литературна сцена и въпреки външната си неувереност, може да се похвали, че е писал за "Егоист" още когато 16-годишните му връстници тепърва са опознавали ъндърграунд света на култовото списание. Ето къде асоциациите водят Стефан Иванов на 23 с трета стихосбирка зад гърба си.
Списъци...
...в които човек подрежда живота си, иска или не иска. Ако иска, може да го разкаже на себе си или на някой друг чрез някакво изреждане на неща. Тези неща може да са кого си срещнал, защо си го срещнал, какво ти е оставил и т.н. И тези списъци са най-ценното, което можеш да кажеш за себе си и за живота. Това са списъците за мен и затова са заглавие на книгата ми.
Поезията...
...е смисъл и удоволствие. Всъщност, не е поезията само – може и проза, дори само писане да се нарича, просто драскане, статии, есета, литературна критика, интервюта. Самата идея за думи, за слово ми помага да си подреждам света, да си подреждам живота. Кара ме да съм ОК. Надявам се и за други хора да е така.
Талантът...
...е донякъде необходим, но и донякъде пресилена категория, може би леко измислена. Може би го има, може би го няма. Не знам. Работа, четене и писане е истината.
Музата...
...също е малко клиширано и пресилено понятие. Не можеш без хора, за които да пишеш и да си ги представяш, че те четат. Те могат да са автори от библиотеката ти, може да са приятели или любовниците ти. Всеки може да ти е муза – може и да е стол, може да е чаша, може да е жена – всичко може да те кара да пишеш за него.
И четенето, и писането обаче трябва да са покана за диалог. Трябва да се пише със съзнанието, че някой ще го чете. Трябва да дадеш неща от себе си, дори свързани с някаква литературна традиция и с човешка искреност, за да бъде по-четивно.
Книгата...
…води със себе си автора, усещанията, спомените. Скоро си открих “Приказка безкрай” (на Михаел Енде - б.р.), заради един човек, който ми я бе дал преди 9 повече години. Много книги, стотици книги, докато съм жив бих чел. И след това, ако мога, горе, в голямата библиотека.
Чета...
…“Дар” на Набоков, защото не я бях чел. Заради епидемиите обаче стигнах до 40-50 страница, където главният герой се чуди как някакъв анонимен засега литературен критик приема дебютната му стихосбирка с детски спомени. И ми се стори много уместно да чета точно тази книга. Не че описвам детските си спомени, но и за тях бих писал.
Последно четох Фернандо Песоа “Книга на безпокойствието” и “Мъките на един американец” на Сири Хуствет. Иначе си отварям някакви неща, които си обичам – “Приказка безкрай”, както вече казах, Хенри Милър, Чарлз Буковски.
Философията...
...е мое образование първо, и второ, помогна ми да разбера какво е била преди философията, какво е сега и колко се е променило. Някога е била упражнение по смърт и по живот, да ти помага да живееш колкото може по-добре, а в момента е по-скоро академична дейност. И помагането да живееш е оставено най-вече на книгите за самопомощ и е малко тъпо.
Аз съм много далече от това да се считам за философ. Просто си пиша разлни истории, какво ми е харесало да чета, какво ми е харесало да живея и да мисля и кое ми е най-важното от тях. В момента съм предимно читател на философията и нямам намерение още да я пиша. Приятелите...
…са хората, на които много дължа и много държа на тях,. Че ме изтърпяват, че и аз ги търпя, че си помагаме, че се подкрепяме, че разговаряме и че си казваме всички, което можем, като приятели. Не мога без приятели и без разговори. Блогът...
...ми е като бележник, в който си пиша и споделям някакви неща, които са адски важни за мен. Направило ми е впечатление, че много от блоговете сериозно се вживяват като сериозни медии, като арбитри и съдници, като някакви трибуни на политическо и етическо съдене. Аз гледам да си споделям по-лични неща, а по-общите теми са по-сложни и гледам да не ги пипам чак толкова много, звучи ми нечестно да пиша неща, които не са чак толкова прости.
Искам...
…да напиша криминален роман. Измислил съм всякакви конспирации, връзки, сюжети, герои, фабули. Как някой преследва нещо, фатални жени съм измислил, странни герои. Мога да го направя някога, когато се чувствам достатъчно сигурен.
България...
…е тъжно, странно, весело, извратено, интересно, долно, ниско, високо, много противоречиво място. Хем ми е приятно да съм тук, хем понякога искам да избягам веднъж завинаги. Но пък има много приятели, има места, има език най-вече. 10 ноември...
... е паднала Стената, в България е имало отзвук от това, случили са се някакви неща, но не се знае доколко са реални или инсценирани. Вълнува ме чисто исторически и културологически проблемът за българския соц. Препоръчвам много книгата на Иван Еленков “Културен фронт” - в нея има адски много неща за културата по време на соца.
Преходът...
...все още не е свършил, ако гледаме фамилиите на хората, които ни управляват. А дали ще свърши преходният период – честно казано, аз не знам дали има преходни и непреходни периоди в историята.  Масовата култура...
...е полезна. Обожавам жанровите филми, жанровата литература. Хоръри обичам да гледам, както обичам да гледам Бергман, Тарковски и Кешловски. Много обичам хоръри. Гледам слъм всички “Петък 13-ти”, “Хелоуин” и “Убийствен пъзел”.
За пръв път гледах “То” по Стивън Кинг на 4 години сам вкъщи и спря тока. Оттогава обичам такъв тип филми.
Що се отнася до жанровата литература, обожавам да чета криминални романи. Всякакви загадки, Конан Дойл, всякакви. На Дан Браун например не съм чел нищо, но пък съм гледал екранизациите. Той е научнополупярен – не си измисля източниците, препратките, географските места, забележителностите и т.н.
Последният много добър криминален роман, който четох, е продължението на “Сянката на вятъра” на Сафон (“Играта на ангела” - б.р.). Това е страхотна книга и се надявам да бъде преведена скоро и на български.
Френската литература...
...в момента за мен е Мишел Уелбек. Той ми е любимият съвременен френски писател. Води се за изключително скандален и провокативен, пълен с цинизъм, нихилизъм и всички тези неща на -зъм. За мен обаче той е много романтичен, защото когато говори за гнусните неща в нашето време и ги обрисува адски силно и плътно, той всъщност показва какво липсва и иска да има. Когато говори какви са младите и възрастните – депресирани, скапани, без любов и т.н. - той показва какво иска да има. Еми, има необходимост от тези неща.
Преводачите...
…са нещо необикновено. Не помня кой нобелов лауреат беше казал в словото си, че националната литература я правят писателите, а международната – преводачите. Така е, не може без преводачи. Ако нямаше преводачи, нито Мишел Уелбек, нито Дан Браун щяха да са толкова известни.
Аз лично мога да чета на английски и на френски, но ми е най-приятно да чета на български.
Критиката...
...трябва да я има. Писането за книги трябва да се възприема не като реклама, а нещо като коректив за това кое става и кое – не става. Кое е хубаво, кое – не, кое е ценно, кое – не. А не някакви хора, защото са познати на други хора, или пък поради някакви отвъдлитературни причини, да пишат за нещо, а да подминават друго. Трябва има професионализъм в това, защото е ценно. Така се създава публика, така се създават читатели.
 |
Следете за нови коментари с RSS
За съжаление никак даж...