|
Романът е първата книга на Ивайло Борисов. Прочетох я на един дъх. В голяма част от съдържанието успях да открия себе си. Имаше моменти, в които се чудех как някой е успял да опише толкова точно живота ми. Имаше моменти, на които се смях с глас и от сълзи ми беше трудно да продължа. Но като оставим приликите между моята и тази на Бенедикт истории, книгата ме спечели с позицията си. Доста често споменавам, че се дразня от определени групи хора. Първата такава група са пасивните, вечно мрънкащи loser-и, които вместо да си седнат на задника да помислят как могат да променят живота си към по-добро, седят и мислят откъде могат да откраднат или изврънкат нещо. Тези хора наистина ме вбесяват. С тяхното нехайство към живота, с непрекъснатото мрънкане колко е гаден живота им… отвратително е! Другата група са роднините. Онези роднини, които се сещат за нас когато имат нужда от услуга. След като 20 години не си се сещал за мен, защо сега изведнъж решаваш, че можеш да ми се обадиш и да искаш нещо от мен? Айде не! Не смятам, че съм човек, които може да дава оценка точно на книга. Но горещо я препоръчвам на всеки, които по някакъв начин се смята за успял и не се чувства виновен от това; на всеки, който отказва да се примири със заобикалящата ни простотия и селяния; на всеки, който смята, че в България да успееш преди да навършиш 30 е невъзможно… Публикувано първо в блога на Влади.
Set as favorite
Bookmark
Email This
Hits: 413 Коментара (0)
 Напиши коментар
|
| Последна промяна ( Петък, 12 Март 2010 08:51 ) |
“01-неприличен роман”
Следете за нови коментари с RSS
| Предлагаме ти да прочетеш и: |
|---|
|
| Powered By relatedArticle |
За съжаление никак даж...