|
Това е историята на Майлз Райън и Сара Ендрюз, чието начало всъщност се крие в една друга история – тази на Майлз и Миси Райън. Миси е ученическата любов на Майлз, те имат щастлив брак и малък син на име Джона. В един ужасен ден обаче, всичко рухва. Миси е убита – блъсната e от кола, а шофьорът е избягал от местопроизшествието. Ето нещо нетипично за творчеството на Никълъс – криминалният момент в тази книга. След смъртта на Миси, Майлз започва едно съществуване, което обаче не може да се нарече живот. Майлз е шериф и в продължение на две години неуморно търси човека, карал колата онази вечер, човекът отнел жената на живота му и майката на детето му. Не успява да открие нищо, което да го насочи по някакъв начин. Живее еднообразно и е отчаян от своя провал по случая на убийството на жена му. Един ден разбира, че синът му Джона има проблеми в училище, а учителката иска да разговаря с него. Така Майлз Райън за пръв път среща Сара Ендрюз. Тя предлага да дава допълнителни уроци на Джона, тъй като той изостава по повечето предмети. От ден на ден, стената между Майлз и Сара пада все повече, а в крайна сметка те се влюбват. Сара тъкмо се е преместила в Ню Бърн, за да започне наново живота си, след тежък развод. Така Майлз и Сара откриват един в друг опора и запълват празнината в живота си. И тъкмо когато изглежда, че нещата започват да се изясняват, че не просто има светлина в тунела, но тя е по-силна от всякога, се появява една огромна тайна, която преобръща всичко. Истината е, че започвах да чета тази книга цели пет пъти. Всеки път я оставях настрани и я забравях, а после трябваше да си я припомням, но все не стигах доникъде. Измина се година, откакто я имам, затова реших, че е крайно време да я прочета. И то от началото до края! За да има пълно въздействие, исках да я прочета цялата. Първоначално – очакваното – познатите редове, леко отегчение, но после... стигнах до глави, които не бях чела по-рано и точно там започваше интересното. Първите глави бяха един вид предистория – много типично за Спаркс. След това дойде най-хубавата част – типичният стил на Никълъс – когато този човек пише за любов, и ледено сърце може да се разтопи. Няма как да не докосне душата ти истински и дълбоко. И тогава не ти се иска да спираш да четеш, ти си там, вътре, ти си в този свят, който той изгражда с думите, потъваш в него и не те интересува дали утре трябва да ставаш рано, колко е часът и т.н., просто продължаваш да четеш, защото не можеш да спреш. Не и точно когато те грабва с такава неописуема сила и красота, която просто трябва да се почувства. Аз потънах толкова дълбоко в книгата, че в един момент дори сбърках част от „Завой на пътя” с „Неразделни” на Славейков. Има една история в книгата, разказвана от възрастна жена, и много наподобява сюжета на „Неразделни”. Жалко е, че на българския пазар шедьоври като този са почти или напълно неоткриваеми. Силно се надявам да има нов тираж на книгата, за да може и всички вие да се уверите в магическата сила на тази книга и гениалността на Никълъс Спаркс.
Set as favorite
Bookmark
Email This
Hits: 568 Коментара (2)
Цветомира Филипова
said:
|
„Завой на пътя” - поредният шедьовър на Никълъс Спаркс, който имах честта и удоволствието да прочета. Една почти неоткриваема книга, а в същото време безкрайно хубава. Като всички книги на Спаркс, и тази е трогателна любовна история, която няма как да не докосне душата ти. 
Следете за нови коментари с RSS |
... Добре де, добре  Първия път бях писала, че си ми ги намерила, стана грешка, писах наново и трансформирах текста. Дневниците ще ги намерим, Писмото... да се надяваме. ПС: Не знаех, че пишеш тук. Надявам се да си активна, защото ще ни правят блог на Спаркс.  |
Симона
said:
 |
:) Добре, че ти я намерих, като се самопрецаках, иначе щеше да я видиш през крив макарон. Както сега и Писмото, и Дневникът... |
| Предлагаме ти да прочетеш и: |
|---|
|
| Powered By relatedArticle |
За съжаление никак даж...